сряда, ноември 12, 2008

Глобалната финансова криза и как влияе тя върху нашата икономика?

Кредитна криза е термин, с който се обозначава внезапно ограничаване на достъпността на заемни средства или рязко увеличаване на лихвите по оувърнайт депозитите (междубанковите заеми). Кредитната криза разтърси из основи финансовия сектор в глобален мащаб и, съответно капиталовите пазари, с което причини световна финансова криза.

Т.нар. „балон” на американския жилищен пазар се „спука” през лятото на 2007 година и беше първоначалния импулс за настоящата световна финансова криза.

Стимулирането на потреблението от държавата и последното десетилетие на устойчив икономически растеж, съчетани с прекалена нормативна свобода, доведоха до крайно лесно отпускане на ипотечни кредити, включително добилите популярност NINJA (No Income no Job or Assets) кредити. Същевременно консуматорския тип общество в САЩ и дългият период на разтеж на цените на имотите, доведе до масово теглене на ипотечни кредити, с надеждата на потребителите за продължаване на тази тенденция, което би им позволило да обслужват ипотеките си. Поевтиняването на имотите поради надвишаващо строителство на нови домове, започнало през 2006-2007 година и увеличаване на лихвите по заемите рязко покачи броя на необслужваните ипотеки и конфискуваните от банките жилища, което доведе до допълнително поевтиняване, т.е така наречения лавинообразен ефект. През 2007 над 1,3 млн.жилища са преминали във владение на банките, с 79% повече отколкото през 2006г.

Секюритизацията на кредитния риск от банките чрез издаване на деривативни ценни книжа върху ипотеките, отбеляза силен ръст през последните години до пазар, оценяван на 12 трилиона долара. С падането на базовия актив, т.е.- жилищните имоти, цената на книжата, издадени върху тях, също се редуцира. Много от големите финансови корпорации бяха инвестирали голяма част от своя портфейл в подобен тип инструменти, в следствие на което се наложи да отпишат огромни суми като загуби - oт началото на кредитната криза миналата година са отписани активи за над 588 млрд.долара досега. За 2007 година три регионални банки обявиха банкрут. За 2008 година вече 12 банки бяха принудени да затворят врати. Мащабните отписвания бяха основно на деривати върху ипотечни облигации. Това създаде сериозни ликвидни затруднения на банките и нежелание за междубанково кредитиране поради високия риск. В края на септември наблюдавахме и мощно изтискване на паричния ресурс на банките от нефинансовите компании поради опасенията им, че достъпа им до тези ресурси ще бъде ограничен в бъдеще. Така корпорации като Goodyear и General Electric и много други използваха възможността да изтеглят милиарди долари по кредитните си линии, което допълнително задълбочи ликвидната криза.

Последствията върху финансовия сектор бяха съкрушителни - ипотечните гиганти Freddie Mac и Fannie Mae бяха национализирани, преценени като „твърде големи, за да фалират”.

Целият сектор на независимото от влогонабирателна дейност инвестиционно банкиране, доминирало в САЩ за няколко десетилетия, беше заличен. Наблюдаваме мащабна консолидация във финансовия бранш - след фалитите на Salomon Brothers, Lehman Brothers, станахме свидетели и на спешните продажби на Bear Stearns на JPMorgan с правителствени гаранции и Merrill Lynch на Bank Of Amerika. Последните играчи в сектора – JPMorgan и Goldman Sachs, обявиха плановете си за преструктуриране в търговски банки. Кризата до този момент доказа уязвимостта и на класическите финансови институции с изпадането в неликвидност на четвъртата американска банка Wachovia, фалита на Washington Mutual и спасяването в последния момент с правителствена намеса на застрахователния гигант AIG. Евентуалната несъстоятелност на AIG се смяташе, че ще създаде сериозни последици в редица нефинансови компании.

Отдръпването на инвеститорите от капиталовите пазари и продължителното отслабване на щатския долар, съчетан със силни спекулативни движения, доведе до безпрецедентен ръст в цените на суровините и особено петрола, което създаде инфлационен натиск върху световните икономики и въпреки последвалото отдръпване на черното злато от върховите нива с почти 40 %, усили чуството за паника и несигурността на инвеститорите и населението.

Мерки на Федералния резерв за справяне със ситуацията:

Със седем отделни редукции основния лихвен процент беше намален от 5,75% на 1,75% за стимулиране на кредитирането;

Увеличени бяха месечните фондове на разположение за краткосрочни заеми на банките от 60 на 100 млрд.долара.

Временна забрана на „късите” продажби на акции с цел овладяване на спекулативните движения

Пакет от мерки за стимулиране на икономиката, приет от администрацията на Буш, на стойност 168 млрд.$, главно чрез данъчни облекчения. През 2008 година бе приет и акт за стимулиране на жилищния пазар с шест основни точки:

- подпомагане на около 400 000 собственици с ипотеки на стойност 300 млрд.долара
- основаване на нов държавен регулатор с обхват операциите на спонсорираните от правителството предприятия и държавните ипотечни банки.
- осигуряване на рефинансиращи фондове за собственици на домове в риск от прекратяване на плащанията по ипотеките
- увеличаване на ипотечните експозиции на правителството
- обществена подкрепа на местните власти в закупуване и ремонтиране на отчуждени имоти

Правителствени разходи и гаранции за справяне с кризата: 200 млрд.за национализирането на Freddie Mac и Fannie Mae, 85 млрд.долара заем за AIG, 29 млрд.кредитни гаранции за придобиването на Bear Stearns от JP Morgan. 1,2 трилиона долара заеми на различни финансови институции.

На 19 септември тази година американското правителство подкрепи кризисен план, предложен от финансовия министър Хенри Поулсън.Планът цели стабилизирането на пазара чрез закупуване от правителството на неликвидни финансови инструменти, базирани на ипотеки на стойност 700 млрд.долара от портфейлите на финансовите институции. На 03.10.2008 спасителния план в САЩ след редица дебати бе окончателно одобрен. В ревизираният план са включени: увеличаване на гарантираните депозити от ФЕД от 100 000 на 250 000 лева, както и данъчни облекчения на стойност 149 млрд.долара

През изминалата седмица станахме свидетели на безпрецедентното координирано действие на шест централни банки, които понижиха лихвените си равнища с 0.5%. Факт е че развитите икоономики напрягат всичките си ресурси за преодоляване на кризата. Изготвят се мерки и за стабилизиране на потребителското доверие, което в момента е от фундаментално значение за овладяване на финансовия крах. Някои от европейските държави като Ирландия и Испания обявиха, че гарантират в пълен размер депозитните средства, в опит да успокоят назрялата паника. Други като Италия и Германия в последствие и България повишиха гаранционния лимит до 50 000 евро.

На срещата в Петък на Г-7 бяха обсъдени редица мерки за овладяване на глобалната криза, но така и не се стигна до конкретни стъпки, чрез които тези инициативи да бъдат постигнати.

От Международният валутен фонд поради глобалната свързаност на икономиките с щатската последно обявиха очакванията си загубите от кредитната криза да достигнат 945 млрд.долара.

Регулаторните органи в САЩ са затворили още две банки в петък (10.10.2008г.), като заради трудности, предизвикани от острата криза, дейността си са прекратили разположената в Мичиган Main Street Bank и илиноиската Meridian Bank. С това банковите фалити в Америка стават 15.

От началото на годината в САЩ са фалирали 12 банки, като за сравнение през 2007 година фалитите са били едва три. Ситуацията в сектора остава напрегната, като според FDIC 117 от общо 8 500-те банки в страната, които попадат във фондовете за застраховане на депозитите са изпитвали значителни проблеми през миналото тримесечие, което не се е случвало през последните 5 години.

Как се отразява глобалната финансова криза у нас

Като малка отворена икономика с валутен борд България е уязвима на външни шокове, т.е. реалистично е да се очаква известно пренасяне на негативни ефекти от глобалната финансова криза още повече, че в момента тя се разпостранява във всички отрасли на световните икономики.

Международната криза се почувства най-осезаемо и има пряко влияние в търговията с финансови инструменти на фондовата борса, първоначално заради изтеглянето на чуждестранни портфейлни инвестиции. Подобно развитие е логично – затруднения достъп до ифинансиране в глобален план и промяната в нагласата на външните инвеститори към риска, който започна да нараства с бързи темпове закономерно води до изтегляне на финансов ресурс от българската борса. При липсата на дълбочина (и съответно гъвкавост) на пазара изтеглянето на инвестиции оказва сериозно отражение върху ценовите нива. Тъй като фондовият пазар у нас е млад, високоволативен поради ниската ликвидност и всичко това съчетано със спекулативната насоченост на значително по-голямата част от участниците и краткия хоризонт на инвеститорите започна да се понижава с сбързи темпове, като се създаде лавинообразен ефект вследствие постоянното теглене на средства от взаимните фондове.

Все по-голямото разрастване на финансовата криза доведе до изключително ниски ценови равнища на търгуваните финансови инструменти. Липсата на доверие към финансовият сектор, очакванията за рецесия във водещите икономики и големият риск на пазара цените на финансовите инструменти.

До момента най- старият борсов индекс у нас SOFIX се понижава с 70% за 11 месеца (от 1943 пункта до 590 пункта), а BG40 с 75%

Следователно не може да се твърди, че България е изолиран остров след като имаме срив на цял един сектор-фондовият ни пазар вследствие на което цените на публичните компанни се понижиха за една година от 3 до 4 пъти.

В разгара на кризата се наблюдаваше значително пренасочване на спекулативни капитали най-вече на хедж фондовете в САЩ към активи, които се използват като спасителен пояс в трудни времена. Това бяха златото, петролът и по-голямата част от суровините. Именно това спекулативно насочване на средства доведе до трансформиране на финансовата криза и в икономическа. Повишените стойности на суровините и най вече на петролът, който достигна рекордните нива от 148$ за барел на 11.07.2008г. или 100% повишение за 1 година доведе до значителни трудности в икономиката ни, като значително повиши инфлацията в страната вследствие пренасяне на повишените разходи в стойността на крайните продукти.

След средата на месец юли цената на черното злато започна драстично да спада в следствие лошите преспективи за развитието на големите икономики и очакването за намаляне потрблението на петрол ,като към момента се търгува на нива 85$ за барел. Ефекта от това понижението не се усети от нашата икономика тъй като повишаването на долара компенсира част от него, а повишените цени на продуктите останаха високи.

Не пряко финансовата криза даде отражение в банковата система.
Благодарение на Класическият тип банкиране, което прилагат банките в България и липсата на преки инвестиции в рисковите инструменти издадени върху ипотечни облигации в САЩ остави банките ни сухи без да реализират преки загуби. От друга страна понижената ликвидност на банките зад океана доведе до повишение на цената на банковият ресурс тъй като се повиши рисковата премия по кредитите. Мениджмънта на банките пренесе оскъпяването на ресурса към крайните потрбители т. е на клиентите си чрез увеличаване на лихвиният процент по кредитите, което стана възможно от благоприятната икономическа обстановка в България през първата половина на 2008 година – повишаване на доходите и нарастване на цените на недвижимите имоти.

Разбира се това постоянно повишение на лихвените проценти не може да продължава дълго време именно въпросът е докога хората купили жилища с кредит ще могат да издържат все повисиките вноски по тях. Отдруга страна вече са налице и забавяне на икономиката на Европейският съюз, като някои икономики (например Франция) изпаднаха в рецесия. Неминуемо това ще доведе до намаляне на икономическият разстеж в България и намаляне на преките чуждестранни инвестиции. Това се потвърждава и от последните данни на БНБ като очакванията са за по голямо намаляне на чуждите инвестиции на пазара на недвижимите имоти в сравнение с останалите сектори на икономиката. Следеователно един от секторите, които може би ще бъде засегнат пряко е и пазарът на недвижими имоти. Повишаването на риска в този сектор накара банките да увеличават лихвите по ипотечните кредити, а потребителските остават на ъекущи нива.

Към края на юли 2008 г. брутният външен дълг на България е 32,67 млрд. евро. А от 9 август 2007 г. до 26 септември 2008 г. лихвите по шестмесения Euribor в евро са се увеличили с 0,813 процентни пункта до 5,29%. Шестмечният Euribor в евро е най-често използваният базов компонент при определяне размера на плаващите лихви по кредити в България. Именно увеличението от 0,813 п.п. на този лихвен показател води до 265,6 млн. евро, или 519 млн. лв., увеличение на годишните разходи по кредити.
При 5,29% годишна лихва общата сума за плащане на лихви по външния ни дълг може да достига 1,73 млрд. евро годишно, или 3,38 млрд. лв.

Увеличението на лихвените нива е предизвикано от слабата ликвидност и доверие на междубанковия пазар в Западна Европа и САЩ след фалита на 15 банки в САЩ, последните от които Lehman Brothers и Washington Mutual, както и от поевтиняването на недвижимите имоти във Великобритания, Испания, САЩ и други страни.

В момента се наблюдават големи затруднения на Европейските банки след влошаване на икономиката в еврозоната, понижението на цените на имотите в развитите икономики и все потрудният и скъп достъп на банките до ликвидни средства. Централните Европейски банки бяха принудени да национализират две големи банки Фортис и Дексия и да съставят план за преодоляване на фалитът на Хипо риъл Естейт, като все почесто се споменават банки, които имат проблеми със ликвидността. Тези процеси се отразяват поне засега непряко в българия в спад на доверието във финансовите институции.

“Въпросът е дали увеличаващите се спредове, намаляващите капиталови постъпления и по-ограничената ликвидност ще създаде шок за нашата икономика. Невъзможно е да се каже днес дали това няма да се случи през идните месеци”, но едно е сигурно банковата система у нас ще започне да изпитва остър недостиг на свободен ресурс от където ще се увеличат и лихвите по между банковите заеми и пренасяне на това увеличение към лихвите по кредитите. Това ще бъде бъдат първите симптоми за пренасяне на кризата в буквалният и смисъл у нас. Ако това стане ще започнат редица взаимно свързани фактори, които в крайна сметка ще се отразят негативно за цялата ни икономика.

Глобалната финансова криза се отразява пряко върху реалният доход на домакинствата, където те са поставени под удара на постоянно увеличаващите се вноски по кредитите и високите цени на продуктите в следствие на високата инфлация.
Все по-тудното изплащане на вноските по ипотечните кредити води до увеличаване делът на лошите кредити в България.

Тревожно за България е затихването на темповете на икономиката в страните, където е насочен нашият износ. Ако производството в тези страни спадне значително през 2008 г. нашият износ към тях ще намалее. Особено като имаме предвид, че в неговата структура доминират суровините, материалите и други междинни продукти. При равни други условия, колкото по-голям е спадът в тяхното производство, толкова повече ще пострада нашият износ. А намаляването на износа ни означава увеличение на отрицателното салдо в търговската и текущата сметка и намаление на произведения у нас БВП.

Разпостраняване на кризата в почти всички икономики води до понижение и на преспективите за развитие на компаниите. От друга старана поради намалените финансови резултати и поскъпите кредити те ще бъдат принудени да намалят инвестициите си което пък ще се отрази върху разстежът на икономиката ни.

Липсата на ликвидност в световен мащаб води до намаляне и на преките чуждестранни инвестиции, които до момента попълваха дупката в търговския баланс. Счита се че един от най големите проблеми за икономиката ни е големият и увеличаащият се дефицит в търговският баланс.

Финансовата криза се отразява негативно във всички сектори на икономиката ни и реалните доходи на населението, но като най-засегнати може би ще бъдат –финансовият сектор, строителството, цените на недвижимите имоти и тежката промишленост.


СТЕФАН ДИМОВ АНГЕЛОВ
Експерт-капиталови пазари

Няма коментари:

Публикуване на коментар