Като малка отворена икономика с валутен борд България е уязвима на външни шокове, т.е. реалистично е да се очаква известно пренасяне на негативни ефекти от глобалната финансова криза още повече, че в момента тя се разпостранява във всички отрасли на световните икономики.
Международната криза се почувства най-осезаемо и има пряко влияние в търговията с финансови инструменти на фондовата борса, първоначално заради изтеглянето на чуждестранни портфейлни инвестиции. Подобно развитие е логично – затруднения достъп до ифинансиране в глобален план и промяната в нагласата на външните инвеститори към риска, който започна да нараства с бързи темпове закономерно води до изтегляне на финансов ресурс от българската борса. При липсата на дълбочина (и съответно гъвкавост) на пазара изтеглянето на инвестиции оказва сериозно отражение върху ценовите нива. Тъй като фондовият пазар у нас е млад, високоволативен поради ниската ликвидност и всичко това съчетано със спекулативната насоченост на значително по-голямата част от участниците и краткия хоризонт на инвеститорите започна да се понижава с сбързи темпове, като се създаде лавинообразен ефект вследствие постоянното теглене на средства от взаимните фондове.
Все по-голямото разрастване на финансовата криза доведе до изключително ниски ценови равнища на търгуваните финансови инструменти. Липсата на доверие към финансовият сектор, очакванията за рецесия във водещите икономики и големият риск на пазара цените на финансовите инструменти.
До момента най- старият борсов индекс у нас SOFIX се понижава с 75% за 11 месеца (от 1943 пункта до 590 пункта), а BG40 с 80%
Следователно не може да се твърди, че България е изолиран остров след като имаме срив на цял един сектор-фондовият ни пазар вследствие на което цените на публичните компанни се понижиха за една година от 3 до 4 пъти.
В разгара на кризата се наблюдаваше значително пренасочване на спекулативни капитали най-вече на хедж фондовете в САЩ към активи, които се използват като спасителен пояс в трудни времена. Това бяха златото, петролът и по-голямата част от суровините. Именно това спекулативно насочване на средства доведе до трансформиране на финансовата криза и в икономическа. Повишените стойности на суровините и най вече на петролът, който достигна рекордните нива от 148$ за барел на 11.07.2008г. или 100% повишение за 1 година доведе до значителни трудности в икономиката ни, като значително повиши инфлацията в страната вследствие пренасяне на повишените разходи в стойността на крайните продукти.
След средата на месец юли цената на черното злато започна драстично да спада в следствие лошите преспективи за развитието на големите икономики и очакването за намаляне потрблението на петрол ,като към момента се търгува на нива 85$ за барел. Ефекта от това понижението не се усети от нашата икономика тъй като повишаването на долара компенсира част от него, а повишените цени на продуктите останаха високи.
Не пряко финансовата криза даде отражение в банковата система.
Благодарение на Класическият тип банкиране, което прилагат банките в България и липсата на преки инвестиции в рисковите инструменти издадени върху ипотечни облигации в САЩ остави банките ни сухи без да реализират преки загуби. От друга страна понижената ликвидност на банките зад океана доведе до повишение на цената на банковият ресурс тъй като се повиши рисковата премия по кредитите. Мениджмънта на банките пренесе оскъпяването на ресурса към крайните потрбители т. е на клиентите си чрез увеличаване на лихвиният процент по кредитите, което стана възможно от благоприятната икономическа обстановка в България през първата половина на 2008 година – повишаване на доходите и нарастване на цените на недвижимите имоти.
Разбира се това постоянно повишение на лихвените проценти не може да продължава дълго време именно въпросът е докога хората купили жилища с кредит ще могат да издържат все повисиките вноски по тях. Отдруга страна вече са налице и забавяне на икономиката на Европейският съюз, като някои икономики (например Франция) изпаднаха в рецесия. Неминуемо това ще доведе до намаляне на икономическият разстеж в България и намаляне на преките чуждестранни инвестиции. Това се потвърждава и от последните данни на БНБ като очакванията са за по голямо намаляне на чуждите инвестиции на пазара на недвижимите имоти в сравнение с останалите сектори на икономиката. Следеователно един от секторите, които може би ще бъде засегнат пряко е и пазарът на недвижими имоти. Повишаването на риска в този сектор накара банките да увеличават лихвите по ипотечните кредити, а потребителските остават на ъекущи нива.
Към края на юли 2008 г. брутният външен дълг на България е 32,67 млрд. евро. А от 9 август 2007 г. до 26 септември 2008 г. лихвите по шестмесения Euribor в евро са се увеличили с 0,813 процентни пункта до 5,29%. Шестмечният Euribor в евро е най-често използваният базов компонент при определяне размера на плаващите лихви по кредити в България. Именно увеличението от 0,813 п.п. на този лихвен показател води до 265,6 млн. евро, или 519 млн. лв., увеличение на годишните разходи по кредити.
При 5,29% годишна лихва общата сума за плащане на лихви по външния ни дълг може да достига 1,73 млрд. евро годишно, или 3,38 млрд. лв.
Увеличението на лихвените нива е предизвикано от слабата ликвидност и доверие на междубанковия пазар в Западна Европа и САЩ след фалита на 15 банки в САЩ, последните от които Lehman Brothers и Washington Mutual, както и от поевтиняването на недвижимите имоти във Великобритания, Испания, САЩ и други страни.
В момента се наблюдават големи затруднения на Европейските банки след влошаване на икономиката в еврозоната, понижението на цените на имотите в развитите икономики и все потрудният и скъп достъп на банките до ликвидни средства. Централните Европейски банки бяха принудени да национализират две големи банки Фортис и Дексия и да съставят план за преодоляване на фалитът на Хипо риъл Естейт, като все почесто се споменават банки, които имат проблеми със ликвидността. Тези процеси се отразяват поне засега непряко в българия в спад на доверието във финансовите институции.
“Въпросът е дали увеличаващите се спредове, намаляващите капиталови постъпления и по-ограничената ликвидност ще създаде шок за нашата икономика. Невъзможно е да се каже днес дали това няма да се случи през идните месеци.”
Глобалната финансова криза се отразява пряко върху реалният доход на домакинствата, където те са поставени под удара на постоянно увеличаващите се вноски по кредитите и високите цени на продуктите в следствие на високата инфлация.
Все потудното изплащане на вноските по ипотечните кредити води до увеличаване делът на лошите кредити в България.
Тревожно за България е затихването на темповете в страните, където е насочен нашият износ. Ако производството в тези страни спадне значително през 2008 г. нашият износ към тях ще намалее. Особено като имаме предвид, че в неговата структура доминират суровините, материалите и други междинни продукти. При равни други условия, колкото по-голям е спадът в тяхното производство, толкова повече ще пострада нашият износ. А намаляването на износа ни означава увеличение на отрицателното салдо в търговската и текущата сметка и намаление на произведения у нас БВП.
Разпостраняване на кризата в почти всички икономики води до понижение и на преспективите за развитие на компаниите. От друга старана поради намалените финансови резултати те ще бъдат принудени да намалят инвестициите си което пък ще се отрази върху разстежът на икономиката ни.
Липсата на ликвидност в световен мащаб води до намаляне и на преките чуждестранни инвестиции, които до момента попълваха дупката в търговския баланс. Счита се че един от най големите проблеми за икономиката ни е големият и увеличаащият се дефицит в търговският баланс.
Международната криза се почувства най-осезаемо и има пряко влияние в търговията с финансови инструменти на фондовата борса, първоначално заради изтеглянето на чуждестранни портфейлни инвестиции. Подобно развитие е логично – затруднения достъп до ифинансиране в глобален план и промяната в нагласата на външните инвеститори към риска, който започна да нараства с бързи темпове закономерно води до изтегляне на финансов ресурс от българската борса. При липсата на дълбочина (и съответно гъвкавост) на пазара изтеглянето на инвестиции оказва сериозно отражение върху ценовите нива. Тъй като фондовият пазар у нас е млад, високоволативен поради ниската ликвидност и всичко това съчетано със спекулативната насоченост на значително по-голямата част от участниците и краткия хоризонт на инвеститорите започна да се понижава с сбързи темпове, като се създаде лавинообразен ефект вследствие постоянното теглене на средства от взаимните фондове.
Все по-голямото разрастване на финансовата криза доведе до изключително ниски ценови равнища на търгуваните финансови инструменти. Липсата на доверие към финансовият сектор, очакванията за рецесия във водещите икономики и големият риск на пазара цените на финансовите инструменти.
До момента най- старият борсов индекс у нас SOFIX се понижава с 75% за 11 месеца (от 1943 пункта до 590 пункта), а BG40 с 80%
Следователно не може да се твърди, че България е изолиран остров след като имаме срив на цял един сектор-фондовият ни пазар вследствие на което цените на публичните компанни се понижиха за една година от 3 до 4 пъти.
В разгара на кризата се наблюдаваше значително пренасочване на спекулативни капитали най-вече на хедж фондовете в САЩ към активи, които се използват като спасителен пояс в трудни времена. Това бяха златото, петролът и по-голямата част от суровините. Именно това спекулативно насочване на средства доведе до трансформиране на финансовата криза и в икономическа. Повишените стойности на суровините и най вече на петролът, който достигна рекордните нива от 148$ за барел на 11.07.2008г. или 100% повишение за 1 година доведе до значителни трудности в икономиката ни, като значително повиши инфлацията в страната вследствие пренасяне на повишените разходи в стойността на крайните продукти.
След средата на месец юли цената на черното злато започна драстично да спада в следствие лошите преспективи за развитието на големите икономики и очакването за намаляне потрблението на петрол ,като към момента се търгува на нива 85$ за барел. Ефекта от това понижението не се усети от нашата икономика тъй като повишаването на долара компенсира част от него, а повишените цени на продуктите останаха високи.
Не пряко финансовата криза даде отражение в банковата система.
Благодарение на Класическият тип банкиране, което прилагат банките в България и липсата на преки инвестиции в рисковите инструменти издадени върху ипотечни облигации в САЩ остави банките ни сухи без да реализират преки загуби. От друга страна понижената ликвидност на банките зад океана доведе до повишение на цената на банковият ресурс тъй като се повиши рисковата премия по кредитите. Мениджмънта на банките пренесе оскъпяването на ресурса към крайните потрбители т. е на клиентите си чрез увеличаване на лихвиният процент по кредитите, което стана възможно от благоприятната икономическа обстановка в България през първата половина на 2008 година – повишаване на доходите и нарастване на цените на недвижимите имоти.
Разбира се това постоянно повишение на лихвените проценти не може да продължава дълго време именно въпросът е докога хората купили жилища с кредит ще могат да издържат все повисиките вноски по тях. Отдруга страна вече са налице и забавяне на икономиката на Европейският съюз, като някои икономики (например Франция) изпаднаха в рецесия. Неминуемо това ще доведе до намаляне на икономическият разстеж в България и намаляне на преките чуждестранни инвестиции. Това се потвърждава и от последните данни на БНБ като очакванията са за по голямо намаляне на чуждите инвестиции на пазара на недвижимите имоти в сравнение с останалите сектори на икономиката. Следеователно един от секторите, които може би ще бъде засегнат пряко е и пазарът на недвижими имоти. Повишаването на риска в този сектор накара банките да увеличават лихвите по ипотечните кредити, а потребителските остават на ъекущи нива.
Към края на юли 2008 г. брутният външен дълг на България е 32,67 млрд. евро. А от 9 август 2007 г. до 26 септември 2008 г. лихвите по шестмесения Euribor в евро са се увеличили с 0,813 процентни пункта до 5,29%. Шестмечният Euribor в евро е най-често използваният базов компонент при определяне размера на плаващите лихви по кредити в България. Именно увеличението от 0,813 п.п. на този лихвен показател води до 265,6 млн. евро, или 519 млн. лв., увеличение на годишните разходи по кредити.
При 5,29% годишна лихва общата сума за плащане на лихви по външния ни дълг може да достига 1,73 млрд. евро годишно, или 3,38 млрд. лв.
Увеличението на лихвените нива е предизвикано от слабата ликвидност и доверие на междубанковия пазар в Западна Европа и САЩ след фалита на 15 банки в САЩ, последните от които Lehman Brothers и Washington Mutual, както и от поевтиняването на недвижимите имоти във Великобритания, Испания, САЩ и други страни.
В момента се наблюдават големи затруднения на Европейските банки след влошаване на икономиката в еврозоната, понижението на цените на имотите в развитите икономики и все потрудният и скъп достъп на банките до ликвидни средства. Централните Европейски банки бяха принудени да национализират две големи банки Фортис и Дексия и да съставят план за преодоляване на фалитът на Хипо риъл Естейт, като все почесто се споменават банки, които имат проблеми със ликвидността. Тези процеси се отразяват поне засега непряко в българия в спад на доверието във финансовите институции.
“Въпросът е дали увеличаващите се спредове, намаляващите капиталови постъпления и по-ограничената ликвидност ще създаде шок за нашата икономика. Невъзможно е да се каже днес дали това няма да се случи през идните месеци.”
Глобалната финансова криза се отразява пряко върху реалният доход на домакинствата, където те са поставени под удара на постоянно увеличаващите се вноски по кредитите и високите цени на продуктите в следствие на високата инфлация.
Все потудното изплащане на вноските по ипотечните кредити води до увеличаване делът на лошите кредити в България.
Тревожно за България е затихването на темповете в страните, където е насочен нашият износ. Ако производството в тези страни спадне значително през 2008 г. нашият износ към тях ще намалее. Особено като имаме предвид, че в неговата структура доминират суровините, материалите и други междинни продукти. При равни други условия, колкото по-голям е спадът в тяхното производство, толкова повече ще пострада нашият износ. А намаляването на износа ни означава увеличение на отрицателното салдо в търговската и текущата сметка и намаление на произведения у нас БВП.
Разпостраняване на кризата в почти всички икономики води до понижение и на преспективите за развитие на компаниите. От друга старана поради намалените финансови резултати те ще бъдат принудени да намалят инвестициите си което пък ще се отрази върху разстежът на икономиката ни.
Липсата на ликвидност в световен мащаб води до намаляне и на преките чуждестранни инвестиции, които до момента попълваха дупката в търговския баланс. Счита се че един от най големите проблеми за икономиката ни е големият и увеличаащият се дефицит в търговският баланс.
Няма коментари:
Публикуване на коментар